Крушунски водопади, село Крушуна, община Летница, България

        На 34 километра североизточно от Ловеч, сгушено на границата между Дунавската равнина и Стара планина, се намира китното българско селце Крушуна. Името му произлиза от наименованието на птицата Крошун - вид ястреб, познат още като "каняк" по тези места на България. Тук сякаш времето е спряло. Тишината и спокойствието са навсякъде и са в пълна хармония с шумоленето на вятъра и играта му с листата на гигантски орехови дървета. 



Селцето не наброява повече от 100-тина жители. Повечето от къщите са изоставени. Единственият магазин, от който можеш да си купиш хляб, нещо сладко, бира или кафе, затваря в ранния следобед. Ако закъснееш, местните хора ще те нагостят с домашно направени хляб и сиренце.



Идвайки на това чудно място, моята цел са прочутите Крушунски водопади. Но ще трябва да почакам до сутринта, защото мракът тук се спуска ненадейно, нищо че е лято. Тътенът и ехото от бушуващата надолу по скалите вода се чуват на километри в тишината на непрогледната нощ. Около подножието на водопада няколко семейства са опънали палатки и пламъците на запалените в тъмното огньове, танцуват с ритъма на падащата вода.



След горещия августовски ден, селото заспива в прохладата на хилядите ледено-студени ручейчета, извори и рекички, които са го обгърнали с хладната си прегръдка. През лятото селото тъне в зеленина и свежест. Водата е дала живот на тучни поляни, диви цветя и буйна горска растителност. Местните хора наричат местността с името "Маарата".



В съненото хладно утро тръгвам нагоре към мястото, от което извира водопадът.  Красива екопътека води по пътя нагоре, към входа на Крушунската пещера. За да стигнеш до подножието на водопада, първо трябва да преминеш през мостчето на безвремието. Водата долу е почти неподвижна и е образувала малко бяло езерце. В топлото хората го използват за хладилник :)



Нагоре по пътя няма нужда от много думи. Оттук започва и моят фоторазказ...



Студеният повей на ледената вода разхлажда въздуха и катеренето нагоре е много приятно в летните жеги. Първата мисъл, която ми хрумва при тази гледка е, че на камъните им трябва калгон :)



Смелчаци! Водата е не-повече от 10-15 градуса!



Но момчетата просто обясниха, че са прегрели...



...от огнената вода предишната вечер...



Я! Ето още една туристка...Хм, позьорка :) :)



Още стълбички нагоре...



...към ревливия мъх...



...после пътят минава през трепетния вир...



...до поредното мостче, което не води на никъде...



Малко тренировки на успоредка...



Слънчеви зайчета милват ледената хубост на водата...



Дали да скоча при тях...или...?



Скачааааааааам...



Я, някой друг е скочил преди мен :)



Ето това е водопада!



...най-после стигнах до него...в тая лепкава кал и с тия токчета...като градска кифла съм...



...каменният великан...



...красота!..



Това е пещерата, от която извира водата...



Искам пак да дойда тук!!!

автор на текста и снимките: Галина Пашалова

Супер! Красота!
Благодаря за споделянето!Подейства освежаващо.
Поздравления за качеството и подбора.
Пожелания за хубав ден и добро настроение!

Това шпиц ли е, или контрашпиц, да попитам?
Бях там преди месец. За втори път. Лятото е по-впечатляващо, заради цвета на водата и зеленината около водопада. Направил съм снимки, но малко ме домързява вече да качвам.